автор: ili-ili

Още на втория ден ми стана ясно , че е луда по Валентино.Навсякъде у тях човек се сблъскваше с него-в спалнята,трапезарията,в банята.През смях често разказваше как всичко тръгнало от очилата.
На първите очила, в които се влюбила ,пишело Валентино.Не пропускаше да спомене, че в деня на слагането им имала страхотен късмет.И така започнала да ги купува до изнемогване.
Помня първият път , когато я видях.Точно до нашата къща, в началото на годината , най-после продадоха дворното място.Тя започна да идва през ден на строежа.Стоеше там с часове,леко мърдаща устни.По-късно ми каза , че пеела.Пеела песни за вграждане и старите майстори.Искала там да остави душата си .В бетона за здрава основа.Тогава щяла да бъде сигурна,че къщата ,нейната къща, е вечна.
А къщата израсна бързо.Цялата в сиво.Най-бетонното сиво, което бях виждала до този момент.Докато не видях мъжа й. Е, това вече беше най-сивото нещо, което виждат очите ми.Най-най-най- сивия мъж.Толкова сив и безличен.Имаше свойството да остава почти незабележим , където и да се появеше. След като си отидеше никой не помнеше дали е бил там.
Истински го забелязах след първото насинено око на "Валентино"(на шега я наричах така).Тя упорито твърдеше , че вечерта се напила и се ударила в шкафа.Първо се смях на баналното обяснение , след това наистина я напих. И тя ми разказа.Минали месеци ,докато успее да запомни физиономията му .Работела в бар. Сервирала всяка вечер на разни пияни свине(така ги наричаше).Въпреки всичко била весела ,все още си млада, си казвала.Свиркала тихичко (тайно,наум), когато по някоя плесница отзад си отнасяла , знаела , че после следва бакшиш.
Минали месеци , а той си седял.Даже не се и усмихвал.Просто я чакал да го забележи.Докато тя го видяла.Странно сиво петно в нейния черно -бял свят.После разбрала , че има пари и нещата били решени в негова полза.За първи път я ударил след две години ,боядисала косата си в черно , а той искал руса жена.После свикнала да я удря без да пита защо.Каза , че за нея е важно да може да си угажда,всичките малки щуротии от скъпите магазини.А и Валентино действал невероятно успокояващо.
За разлика от него , нея я познаваха.Тя оставяше след себе си живот,светлина и много усмивки.Често ми разказваше с плам за детските си мечти.Но най-много от всичко обичаше да пее.Извие оня глас и пее ли пее,за всичкия смях дето показва,за всичкото синьо дето посреща,пее,пее, плачовете засрамва, после задъхано спре, сякаш се сепва.Случва се понякога след такова пеене , да не я чуя с месеци да ми пее, докато не се появи новото синьо по нея..
Така я запомних-най-веселият човек, който ми изпя най-тъжните песни.
Погребахме я преди седмица.Той каза , че се нагълтала с хапчета.Нямаше кой да го обвинява(поне официално),но и нямаше вече кой да го оправдава с разните там шкафове.
Тогава започна често да идва у нас.Чувствал се много сам и изплашен.Тайно злорадствах, че душата й в къщата не го оставя да спи.
Трябваха ми месеци да го забележа.Една вечер ме напи и ми разказа :
Тя била сираче(като малка баща й често я изнасилвал).Техните загинали при катастрофа , когато била на 13 години , оттогава си изкарвала хляба по кръчми и барове, и обичала да си измисля истории.Когато я видял , разбрал , че толкова весела , е само за него.След първите години вече нямал достатъчно време за нея и хванал , че си измисля истории.Виждал я синя и молел да потърсят лекарска помощ.Тя така и не пожелала.Но явно успяла да си купи поне хапчета...
------------------------------------------------------------------------------------------------
На първата годишнина от сватбата ни си спомних , че забравих да го попитам за песните й.После , когато го питах , ми удари шамар.
Сега не знам колко остава докато реши да ме "самоубие", поне да можех да пея ,да има къде да оставя душата си.



          -КРАЙ-