Раздялата, когато почне да тежи,
се вглеждам в сетивата си унили
и питам те тревожен: "Но кажи,
как миговете могат да са мили?"
Тогаз дочувам цялостта ни да шепти,
нали със себе си я нося,
как с глас любезен ме обгръщаш ти,
разбрала, че за помощ прося.
Така отхвърлям тежкия товар
чрез нашето приятелство любезно
и грижите не са ми господар,
а средство за развитието полезно.
- Чрез пробен камък на разлъка
приятелството ни не носи мъка!