Пясъчната кула бавно се разпада,
дворецът воден рухва със сила,
бъдещето нереално с трясък пропада...
Любовта пред тях е мощно безсилна!
И тежко, как тежко, теэ думи звучат,
омразата в тях надделява!
И знаем, че грешен е вече светът!
Слънцето бавно изгрява...