Слушах нежната звънка песен...
Удари ме три пъти през ръцете.
Прегриза ми крясъка.
Засуках си някак наивно и думите.
Пресилих желания.
Захабих сетивата в празнословното тръгване
към онази
жива посока на пориви плахо изтръгнати.
Самотен и свръхчовечен
и тяло
и тяло
и жажда за все повече надигравани
и пребити от себе си...
И сега.
Не спирай!
Удряй!
Дивако, не умирай в ръцете ми!
С чувство понасям само първия.
На всеки следващ чупя зъбите.