Същият зелен чорапогащник
който ,
хапеше
краката и,
сега виси от шкафа
изпълнен с призраци,
заплашва
бреговете ми,
с всяко нейно състояние
прерязвайки греблото
коленича,
в собствената си случайност
белезникава и дълга бримка,
за да си почина
някъде
обезобразен,
с всички символи
извън
изкуството.