Казваш- всичко е наред.
Казваш- още ме обичаш.
Гледаш тъжно, но напред,
с нежни думи ме наричаш.
Но защо ли дявол малък
се промъква между нас?
И сълзите ми- уж миг кратък
се изливат час, след час...?
Стисвам устни и си казвам:
"Имай вяра! Разбери!
Истината той ти казва!"
А защо ме тъй боли?
И отново се съмнявам.
И отново- тъжни дни...
Почвам аз да се отчайвам,
а сърцето си кърви...
Ах, как искам аз да вярвам,
че ще дойдат светли дни!
И във унес изговарям
"Не ме оставяй, вечно с мен бъди!"
11. 11. 2004г.