автор: keti

Просто понякога

Понякога искам да извадя всичките си ароматизирани носни кърпички от жълтото найлоново пакетче и да се надишам с лимон.
Понякога искам да нарисувам син облак и бяло небе. Ето така:

Понякога искам на връщане от училище да си съблека якето, да си сложа раницата на гърба и да нося якето си в ръка, влачейки единия му ръкав по тротоара.
Понякога ми се иска да не мога да стигам високите дръжки в автобусите и да се държа само за ниските такива.
Понякога ми се иска да не мога да стигам копчето за 16тия етаж в асансьора и да ми се налага да слизам на 12тия, а да качвам останалите четири пеша. Като онова джудже от вица. Сещаш ли се?
Понякога ми се иска да живея на 16тия етаж.
Понякога ми се иска да имам режим на водата и да трябва да се къпя по график
Понякога ми се иска да не знам какво значи „емпатия" и да не познавам нуждата от нея, понякога ми се иска да не знам какво значи „задължение" и да не познавам усещането да се събудиш сутрин и да не искаш да станеш.
Понякога ми се иска а сляза долу пред блока и да си отворя всичкозин.
Понякога ми се иска, когато видя самолет в небето, да започна да пея песничката „Самолет, номер пет…".
Понякога ми се иска да взема прасето касичка в ръка и да избягам от всичкото.
Понякога ми се иска да не знам какво значи всичко.
Понякога ми се иска да мога да имам доверие на другите.
Понякога ми се иска да не знам кои са другите.
Понякога ми се иска да сдъвча зрънце кафе и да вярвам, че е бонбон от чужбина.
Понякога ми се иска в града да има един светофар и да изпусна стотинките, които стискам в шепата си, докато пресичам. Без да искам, разбира се.
Понякога ми се иска да прочета „Спящата красавица" за първи път.
Понякога ми се иска да напълня чаша вода, да отпия една глътка, после да дам една и на теб, после отново да отпия аз, после пак ти и така да се редуваме, докато не я изпием цялата.
Понякога ми се иска да знам текста на „Аз съм Сънчо" и да не знам кой е Игор Дамянов.
Понякога ми се иска да имам въшки и да се подстрижа късо, понякога искам да стоя пред огледалото в банята един час и да си клатя млечния зъб.
Понякога ми се иска да вярвам, че небето е оранжево, да сънувам кошмар и да пошляпвам боса от спалнята до банята. И обратно.
Понякога ми се иска да вярвам, че в малкия пръст на крака ми има стъкълца, да спя на втория етаж на леглото и да не знам какво значи лицемерие.
Понякога ми се иска да съм там, тук и едновременно с това никъде.
И отново някъде.
Понякога.