автор: Mojsei

- О,Писана...а...а... Скъпа..а...а...
- Да мили, за какво ме викаш?
- Музата ме подсеща, че имаме планирано еротично дихание...
- О, Мо...Я, провери хубаво. Да няма грешка?!
- Добре скъпа, но сега точно нещо съм зает.
- Да мили, виждаш ли, планирано е за утре, но нека да го отхвърлим сега...
- Няма ли да се съблечем, скъпа?
- А нужно ли е, Мо? И въобще, идеята ти да показваме на публиката еротичното си дихание не ми харесва. Първото дишане бе оценено високо, а второто, когато ти беше водещ, само зрителите се увеличиха, но и изискванията на критиката нарастнаха, което говори за влошено качество. Ах, Мо, това е удар по мъжкото ти достойнство.
- Критиката ме уведоми, че тя работи само с класици, което означава, че на еротичното дихание ще трябва да му придадем повече класика.
- Но Мо, материалът който използваш да постигане на еротичното дихание напълно отговаря на епохата, в която се развива действието - ти си Цар на боговете, любиш се с Котка, пък и диханието ти умело се слива с моето в поцеса на еротичната дейност, от което тя става творческа като съвместна, а не като ирационална или рационална, както твърди критиката.
- Да мила, но първите две дихания ги показахме в такъв фин план и въздействието бе така силно, че ужасената публика бе готова да бяга. Може да бъдем обвинени във виртуалност и затова ще тряба да блъснем публиката под лъжичката и чрез еротичното съдържание.
- Виждаш ли МойХу, тази еднострнчивост на първите две дихания ги лиши от възможността да бъдат обявени от компетентната комисия за класически... Но няма ли най-накрая да свалиш тези панталони, нали и ти си част от машината на щастието?
- Чакай, чакай мила, точно започнахме така хубаво да си говорим...
- Добре Мо, аз ще си взема гоблена, за да направя няколко успокояващи бода... Но защо не учредим естетическа школа по еротично дихание и най-напред ще обучим поетите, че те почти не дишат, а камо ли пък тяхното стенание да бъде еротично. Ти обоснова еротичното дихание методологически, но липсата на еротична дейност ужасява критиката, обръщаща внимание само на класици...
- А като отчетем и остарялата историческа форма, в която развивам нищо Не-казващите абстракции, ще трябва да си признаем пълния провал... Но дай една целувка, за да запълним липсата на съдържание...
- Но само по бузата Мо, защото имам малък проблем...
- А нещо повече?
- Но Мо, мислиш ли, че можеш да станеш класик с тези ученичесски закачки. Защо поне не ме изнасилиш, та да отговорим на изисканията на съвременната класика?
- Интересна идея, но съм още начинаещ...
- Водих ли те на Фара?
- Да!
- Ядохме ли леща?
- Да!
- Дадох ли ти след това да изпушиш седем лули?
- Да!
- Събери всичко това в едно и се получава класика.
- Чудесно! Каня те за съавтор да разработим темата:"Класика на еротичното дихание". И дръпни си полата, че се е вдигнала над коленете. Трябва да се допитаме до критиката кое е днес класическо...
- И какво сега Мо? Развихме цяла теория за еротичното дихание, а него го няма...
- И защо ли да плашим хората. А аз съм ти подготвил едно дихание от класа - ККК в моите покои.
- Тогава да вървим МойХУ!
- Но само класика?!
- Да Мо, класика!