автор: bigheart78

В илюзията която си-
не виждам вече красивото.

Мечтите ми несподелените,
така и ще си останат несподелени.

От тая любов горещата,
май вече чувствам само болката.


Като си мисля че те обичам-
се крие само лепкава привързаност.

В желанието си да те имам-
май че те губя.

Каква е тая бездна между нас-
която всеки ден отваряме?

Хем искам да си тръгна-
завинаги....
а пак се завръщам.

И докога ще се гоним като вятъра,
рушим мечтите си,и гоним чувствата,

Но на кого е играем театър,
нали точно на нас самите,
смеем се с фалшиви гримаси,
а всъщтност леем горчиви сълзи.

Поставяме бариери пред себе си,
изградени от нашите предразсъдаци.
Един от друг сякаш се страхуваме,
да не откраднем сърцата си.


А любовта е порцелан,
и трябва много да внимаваме
Красива е ала е много крехка,
и строшим ли я не може,
после парченцата да залепим.