автор: Mojsei

Зора последна ме очаква
със свойта мека ведрина,
въздигаща в радостта еднаква
приятелската непосилна добрина.

Мигът решителен е Ана,
а погледът минава и отвъд -
приятел вече ми е гладката стомана,
прекъсваща започнатия път.


Когато пак, след няколко години,
за теб възкръсна ненадейно,
ще бъдем истински роднини,
а не доказвани идейно.


С очите на отвъдното те виждам -
притихнали, но пак добри
и спомен мил съзиждам,
а той не може да скърби.


С такъв последен ритуал
в приятелството ни отивам,
очистено от всяка кал
и глъдката решителна отпивам.


На този ден
след няколко години
за тебе
ще възкръсна пак,
а днес
поемам
острието
и няма болка, Ес!


Усещам сладостната изнемога
на изкупения за приятел грях,
напрягам се до край - ще мога:
в отвъдното аз вече бях.


Зора гальовно ме поглъща
в събиран с годините екстаз,
а спомен упорит ме връща -
изкупих грешките ти аз.


В любовта господства огненото чувство,
в приятелството - казаната дума,
измяната е тежко блудство -
връхлитаща приятелите чума.


Зора сериозно ме поглъща:
аз болка съм, а ти - екстаз
и този спомен ме завръща,
но грешките ти вземам аз.