автор: izi9a

Танцувахме със теб сами във бара.
Неонът беше като лунна светлина.
Прегръщахме се в ритъма на стара
песен за любов.А Патси Клайн

прорязваше сумрака със свойто:Крейзииии
Докосвахме се с влюбени очи.
Текила пихме.После се целувахме.
И помня как се смяхме до сълзи.

Говорехме за някакъв си филм-
"Текила на разсъмване".И за мечти.
Опитвахме се май да удържим
желанието.А не трябваше.Нали?

Днес барът е затворен.Аз се връщам.
На входът има тежък катинар.
И само сенки в мрака се прегръщат
в унесен спомен за Текила Бар.