автор: Methodius

Гласът на Loreena е мечтание...
---------------------

Никога не съм обичал автентичния фолклор, недолюбвам го и сега, в т. ч. и британския. Но стилизациите на канадката Loreena McKennitt ме поразиха още навремето, в края на 80-те, когато излезе албумът и Elemental. Вярно, че не само мелодиите (ритмика и ладов състав), което е специфично за всеки фолклорен регион, са еднотипни; еднотипни са и хармоничните, както и тембралните разработки на Loreena (дори събуждащи досада в изданието "Live in Paris and Toronto" от 99-та). Но тук не иде дело за привнасяне на фолклорни елементи и мотиви в стерилни поп-аранжименти, а най-често за цялостна творческа обработка на традиционни песни. Ето защо при Loreena фолклорът не толкова е източник за разнообразяване на нейни собствени композиции (както е при много съвременни музиканти), колкото обратно: аранжорските си умения и чудесния си чист, ангелски глас тя подчинява в услуга на традицията. Обаче отликата е голяма - както между парчето изровен скъпоценен кристал и шлифования брилянт. И сега: ако на една връв бъдат нанизани множество еднакви ювелирно преработени диаманти, но всеки отблясващ със свой чар, се получава скъпоценната огърлица, наречена "Албум на Loreena McKennith"… Двугласните вокали и инструменталното пицикато силно напомнят за Enya; но въпреки всичко, това не е поп; а от друга страна: не е и фолк. А е семпла, и затова нерушима, стилистика. Гласът на Loreena е мечтание. Но не отнесено в блян, а обагрено, живо, вихрено... А често песните и са без текст, а само с напеви, поведени по удивителната променливост на женското настроение.