автор: lilium

Рано ли пристигнах?
По скоро - много закъснях?!
Егоистично е другите да караш
да търсят несъществуваща вина.

Сърцето ти кърви и стене
стани, вземи кърпа и бърши.
Влагата в очите в шепи събери
с доброта в сърцето си ги влеей.

Трябва да умееш да падаш
и отново пак да ставаш.
Животът е нескончаема борба,
кръговрат на започната игра.

Нима живеем в самота!?
По скоро - оправдание,
или чакащо призвание.

Твои ли бяха тез слова?
„Няма да дойда на твойто погребение".