автор: min4o

Колко още ви трябват...

Пратих ви един,
мой единствен син,
вие взехте го за друг,
издигнахте го над самия свой демиург.
Идваха,
предаваха ви моите послания,
но вие имате собствени желания
(голяма грешка моя).
Със камъни, на кръстове, на клади,
задоволявахте сърцата свои жадни
за оправдание, причина
(над коремчето сланина)
за свояте злина.
Откъде се взе пък тя
(не беше замисла моя).
Погрешно вие ме разбрахте,
различни вери основахте.
А тя е една единствена-
тази в човешка доброта.
Има и друг, различен ред,
но няма място той във ваши светоглед.
Защо да има цар,
министри или пък слуги,
като всеки може сам да си е господар.
не ви трябват тези йерархии
нерадости, роби и сълзи.
Алчността,
ненавистта,
завистта,
коравосърдечността.
Поведоха ви по пътища невзрачни.
взеха връх чувствата ви мрачни.
Плъх.
Уф. Ас хора ви създадох
когато можех- ви помагах.
Но на желанията си да се цепите, делите,
трябва сами да устоите.
Не се борете за място най- отгоре-
то е мое.
Но под мен всичките сте равни:
куци, сакати, бързи или бавни,
млади и стари, бедни и богати,
слепи, глухи, глупави и умни,
красиви, грозни,
всичките сте хора.
Дебели или слаби,високи, ниски
не се разделяйте, не се мразете,
не се кланяйте на кръстове,
звезди, луни и обелиски.
Няма по- лоши,
нито по- добри.
на всички ви съм дал души,
сърца и умове.
Затове сте мои дъщери и синове.
И всеки да запомни туй:
Обичай другия,
недей руши!