Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: AlbireoMKG
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 14010

Онлайн са:
Анонимни: 83
ХуЛитери: 3
Всичко: 86

Онлайн сега:
:: mariq-desislava
:: Albatros
:: Heel

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Август 2022 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаБитово - пролетарска
раздел: Други ...
автор: Nadie

Аз съм катерица, която са затворили в кръгла клетка. Търча и я въртя с такава скорост, че ако ме вържат към националната ел. мрежа, могат спокойно да затворят АЕЦ-а.
Сутринта се стоварва на главата ми като парен чук. Ставам в седем, слагам кафеварката, будя децата, обличам малкото, проверявам раницата на голямото, приготвям закуска и за двете, прибирам масата с остатъците от вечеря, простирам дрехите, изпрани снощи, пускам нова пералня с дрехите, намърляни вчера. Следват 5 минути за мен - душ, обличане. В осем Bashtati (това му е ника в семейството) става, сипва си кафе и се набутва в банята. Междувременно се оказва, че Дете 1 няма резервни дрехи за градината, а Дете 2 е забравило да ми каже, че има да учи за днес стихотворение по английски. Bashtati се измъква от банята изкъпан, парфюмиран и ондулиран, и започва да ме хока, че сега не е време за уроци. Ако не съм си била губела времето с репетиции в тъпия хор, съм щяла вечер да обръщам повече внимание на децата си. За справка, тъпият хор е единственото, което разчупва отсечката дом-офис-дом в триъгълник, два пъти седмично, по час и половина. "А, между другото, с тая пола и с това сако приличаш на кондукторка от градския транспорт. Земи се оправи малко", добавя той и слиза да запали колата. Поглеждам се в огледалото, щипвам си едната бузка и се усмихвам: "Чудесна си, скъпа!". После грабвам торбите с боклука, Дете 1 и Дете 2 и потегляме. Гримирам се на път за офиса, където от сутрин до мрак се тормозя с разнокалибрени по акъл и образование клиенти. В обедната почивка си мечтая за вечер пред камината, с чаша червено вино в ръка и Той да готви за мен, а децата кротко да си играят в стаята.

Вместо това вечерта не е по-различна от сутринта по отношение на техническите си параметри и тонажа. Bashtati, който цял ден се мотае като свободен електрон, щото с това образование ти забрави да се трепе за по 200 лева на месец, е взел децата от учебните заведения и с това е счел, че е изпълнил гражданския си и семеен дълг. Логва се в Бридж Онлайн и изчезва в Интернет-пространството. Между рязането на салатата и приготвянето на основното настанявам Дете 1 в столчето да си рисува и написваме домашните с Дете 2. В резултат на творческите напъни на художничката, паркетът придобива особена, много ефектна окраска в мръсна лила. Гледката малко ме разстройва, щото се сещам кой ще го чисти. Когато намирам малката емигрирала в другата стая, вапцана в цветовете на войната и с корона от перата на любимата ми палма, дето я отглеждам в кьошето от 5 години, батериите ми внезапно свършват. Вързвам коня, сядам на бара, викам си едно уиски, а индианката я заточвам с батко й в резервата да спят. Уискито ми дава сили да се осъзная класово. Изправям се пред Bashtati, ръце на Ф, коса - рошава, поглед - безумен. "Това е! От утре слагам ред! Робът вече няма да е роб! Задълженията - поравно!" А той ме бутва нежно настрани и казва: "Дръпни се, пролетарке моя, че не виждам екрана!" Заспивам на дивана и сънувам, че принцът всъщност е преоблечен селянин, а белият му кон е под наем.

На следващата сутрин се събуждам от странно гъделичкане. Кихвам и отварям очи - под носа ми червенее огромен букет рози. Мисля си, че още сънувам, когато около букета се подрежда нестройно трио и запява фалшиво, но с чувство "Честит рожден ден, лЬОбима мамоооо!" Bashtati ми подава табла с кафе и палачинки, на която се мъдри снощната рисунка на малката. По нейни думи огненото петно с рога в центъра на творбата е мама. Заедно с трите кюфтоподобни петна с пипала и антенки в орбита, картината изобразявала нашето семейство. На рисунката виси сребърното пръстенче, което миналата седмица си бях харесала в магазинчето на пазара. Скривам сълзите си в четворната семейна прегръдка и усещам как ми свършва въздуха от щастието, че ги има. Катерицата е пусната в гарнизонка днес. Следващата полагаема е на 8 март.


Публикувано от aurora на 21.01.2005 @ 11:29:58 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   Nadie

Рейтинг за текст

Средна оценка: 4.72
Оценки: 11


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

“Так много камней брошено в меня,
автор: babazlata
641 четения | оценка 4.5

показвания 23518
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Битово - пролетарска" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.