автор: Mojsei

- О,Писана...а...а...а... Закъсняваш скъпа, за еротичното ни дихание... Чакам те вече от един час....Какво? Да почакам още малко? Ах, ммм..., ах, ппп..., ах, ккк...
- О, Мо, моля те...
- Ах, О,Писана...абсолютното тъждеството на споделената любов, колкото и рядко да се среща, я прави безсмъртна. Ах...да, тази съкровена невинност на душите...Ох, скъпа...
-Не! МойХуууу...Да!
- Скъпа, толково те чаках...Толкова съм нетърпелив...Ох...
- Ах, ох...,ох..., ох..., Мо!
- Вълнуващата спойка на еротичното ни дихание не се ли дължи при нас на всеки като носител на цялостта?
- О, не...не...не!
- Какво? Искаш да кажеш, че това, което ти говоря са глупости? Ах, скъпа, да...може би си права..-
- О, Мо, скъпи...да, да, да...Не!
- Но и общият миг на съпреживяването се носи от всеки, нали скъпа?
- О, не, Мой...
- Ах, скъпа...
- Да, да, Ху?
- Рабрах, вичко каквото искаш съпа...да, да и шапката, разбира се, ах, миличка...
- Желая те, Мо!
- Да скъпа, самото желание при нас е изкуство....
- О, Мой...о, Ху...
- В това е чара на еротичния ни миг... Нямаш основания, мила да ме ревнуваш... А, да, онази божествено-махленска история...Да, скъпа, богините не са това, което бяха...
- О, не...
- В чара ти мила, има нещо загадъчно и много мило...
- Да...О, Мо...Недей...Не, Мо...
- Желанието на страстта е изкуство, а на сластта - сляпа нужда...
- О, Мо...
- Искаш да кажеш, че не рзбирам тези неща? Но как хубаво си говорим с теб...Но какво, мила? Пак ли за онези ученички ще ми си сърдиш...Само ги погледнах, скъпа...
- О, не, Мо...
- Е, какво тогава, мила? Желанието на страстта ни удържа омаята на радостния ни възторг...
- Не, не, не...
- Съгласен съм, но хармонията на споделената ни любов я превръща в изкуство...
- Е, Мо...
- Добре скъпа, ще ускоря строителните работи на двореца, който ти обещах...
- Не, мили...
- Съгласен съм скъпа, ще се разпоредя...
- Даааа...
- Но ние сме в самия миг на възпроизводство на хармонията, а удържането на този миг изгражда усещането за вечността...
- Не...
- Добре скъпа, съгласен съм, аз ти вярвам!
- Ах, МойХу...Ах, мили...
- Толкова те обичам скъпа...Всичко ще направя за теб...
- Не...
- Ще те направя безсмъртна...
- Не...
- Добре, ще научим всички богове, ах, да, без богините да обичат...
- Не...
- Но какво О,Писана? Пак ли не си съгласна....Добре, добре...
- Не...
- Но еротичното дихание го правим заедно...Да, без никакви други богини...Да скъпа, обещавам...
- О, не, Мо...
- Еротичното ни дихание е секрет на машината на щаствието...
- Не...
- Ах, да, фалоса и вагината, да, да...
- Не...
- В еротичното ни дихание машината на щастието играе основна роля...
- Да, Мо...
- И тя се задейства от хармонията между нас, която ни прави влюбени...
- Ти знаеш, Мо...
- Как хубаво си гаворим с теб, О,Писана...
- Не...
- Да, скъпа...Това са глупости...
- Не...не...не...не...
- В еротичното ни дихание ролите ни са разделени, а ние сме в такова естествено единство, достигащо до тъждество... Това е паролата на любовта...
- Парола...Парола...Парола...
- Да, мила... всеки от нас е част на мшината на щастиието...
- Не...
- Съпреживяването при нас е върховен момент на радостта...
- Парола...Парола...
- Но кое формира и кое е формиращо? Съпреживвяването формира еротичния процес...
- Не...
- ... а еротичния процес поражда съпреживяването...
- Не...
- Добре скъпа, вече разбрах за шапката...
- Не...
- Изглежда си права, защо сега ти е шапка?
- О, Мо, Мо...
- Права си...Проникването на телата....проникването на душите...Ах, мила...
- Не...
-Но върху тези неща пишат поетите, без да знят какво правят...
- Не...
- Ние сме художници, нали скъпа...
- Да...Не...
- Добре, де ще вземем тази шапка.