Промъква се тя
с вълчи стъпки
и животинска омраза
в огнените очи
дива болка по малките й
убити от човек
космическа ярост
глад глад вълчи глад
ето тук в тази гора
безпомощно ритат с крачета
обезумели от глад
посинели плач
две малки човешки
вълчета
отмъщение
не
просто храна
и живот
тя ги откърми
след това се роди един Град
после цял Свят
гледам някаква пощенска картичка
седя на някакъв древен камък
в един отдавна мъртъв свят
мисля си за вълчицата
за омразата и глада
за надмогването на инстинкта
на хищника -
просто остава живот
остава цял свят
а после някой важно обяснява
цивилизацията...