автор: somebody

Пребродих гъстата гора,
проправих път,
разгръщах сухи клони,
оставих диря,
докато вървях,
за следващите,
дето ще я бродят.

Бях скитница,
и блудница,
и просякиня.
Потърсих светлина,
във изоставени места.
Докато ходех,
тичах или гонех,
усетих хлад
и страховита тъмнина.

Спокойна се завръщам
у дома,
във моето обичано
пристанище,
защото знам,
че там не съм сама,
но ще запазя спомена,
от пътя на страдание.

Не съм отчаяна,
не съм и уморена.
По-скоро помъдряла
и осмислила,
достигнала до центъра
на неизвестността,
разбрала,
че това, което имам,
е най-ценното наистина.