автор: miglena

Фойерверки и конфети струят
от фонтанчето в детската градина,
заключена зад четири катинара
в охлювната черупка на душата.
Потъвам в шепота на първия завой:
"опасно е"
пристъпвам дългоухо, в зиг-заг и
отключвам с по-ръждивата опасност
да пропусна романтичния зов на Пътя.
Вторият коридор пустее и проплаква:
"самотно е"
ръката се прехапва, жертвени капки
кръвен данък плащат и самотата на сол
става в океана на архангелска закрила.
Третият ръкав се извива и просъсква:
"греховно е"
виновна пепел се посипва, фениксна е
и змийската утроба ражда непорочност
за готовите на всичко в името на обичта.
Четвъртата порта зее сляпо и вещае:
"смъртоносно е"
себе си в ключ бих могла да превърна
ако се самоотрека ... и за нафора даря
плътта си, да вземе Бог каквото дал е.
...
От охлюва остана гола черупка.
... ...
Детската ми душа се плиска искряща
във фонтанче от конфети и фойерверки.