- - - - - - -
Катерят леко те невидимата стълба
мечти, мечти .. загърбили реалността.
И как спокойно, дните се изреждат ..
а дават ли си сметка за това?
Виж! Да .. ето таз девойка
издига ли се, дави ли се тя?
Какво пък, нейната надежда крепи я!
Дали не носи и вреда?
А таз жена с криле просторни ...
Жена? Не беше ли мома?
Жена е вече, но утре ще е свела
глава над старческата си ръка.
Дали витаем там в обширното море?
Или се борим времето да спре,
мечтите наши да започнем да градим
или да пишем само, обществото да виним.