автор: Mojsei

Обичам идиотите, защото съм един от тях, но полуидиотите повече ми допадат, защото те греят с ореола на приказната загадъчност. А има и някои подробности, за които сега ще ви разкажа.
Наскоро специалисти установиха, че не съм пълен идиот и полуидиотите ми омиляха. Бях оценен така високо заради жестокото набутване на халтурата на определените за целта места. Останалите го правят много внимателно, а аз - свирепо, но за нас, магьосниците, това си е нещо нормално. Въпрос на принцип.
Ако искате и вие да станете полуидиоти, ще тябва да се съобразите със становището на уважаваните от мен специалисти. Първо, трябва да умеете, като мен, да се криете зад думите, така че никой да не ви познае, да имате псевдоцели, които да представяте начетено, но без да влагате в тях, каквито и да било идеи. Освен това задължително трябва да бъдете псевдо- или полу-ерудит, псевдо- или полу-поет, псевдо- или полу-философ, за да не може никой да ви обхване с един поглед. И в никакъв случай това, кото пишете не трябва да ви харесва, защото се получава различие и открояване от тълпата, а това вече е проява на патология.
Но най-важното е да придобиете способността "страх", така че никога да не посмеете честно да застанете пред човечеството, ако решите да си изповядате греховете, сред които най-страшният е подиграването със себеподобните.
Но званието "полуидиот" се дава временно. Всякакво посягане към поезията е предпоставка за връщане към групата на идиотите - допуска се да сте егоисти, да сте арогантни, но домогването до поезията се забранява.
И след като се самоопределите към коя група се числите, ще стане ясно кой ще се забавлява с вас, защото комисията и приблищените й лица ще трябва и да си почиват. Аз се самоопределям към групата на полуидиотите клас - К. Защо? Тайна! За това друг път...
Имам вече покана да членувам в клуб на полуидиоти, но изчаквам да ми мине някоя идея какво точно да правя. Още не ми е ясно напълно какво е това "полу", макар че вече ви кзах колко ми харесва "полу-висше" в сравнение с това "висше" образование, да кажем.
Една моя пиятелка в откровена изповед сподели:
- Валери / не зная откъде измисли това име/, цял живот съм се занимавала с идиоти и полуидиоти. Те са предсказуеми, а ти, уж зпочваш да се държиш като пълен идиот и изведнъж превключваш на режим "полу-идиот". Трудно улавям този преход. Той е нещо необичайно за моя опит.
Така и не й казах дяволията. Тайна. А и на мен не ми е ясно това "полу", но имам възможност да наблюдавам полу-мъже, полу-жени, полу-приятели, полу-семейства, полу-родители, полу-поезия, полу-общуване, полу-живот... Трябва да има някаква връзка между "полу" и "псевдо"? Очертава се цяла тенденция в обществения живот, която някои полу-философи определят като деградация, което е много глупаво. Трябва да се казва полу-развитие, пък, който както иска да си го тълкува и разбира.
Нали ви убедих, че в "полу" има някаква загадка, някакъв гъдел, нещо привличащо като любовна тъпка. Какво? Не вярвате! Добре, слушайте! Животът е едни, а това направо е идиотско. Като го разделиш на полу-животи картината се променя решително. Ето аз имам пет полуживота, което прави два и половина живота. Виждате ли как може животът да се продължи чрез делението му на части. Ще трябва да си патентовам това изобретение...