автор: PETteXXXXXa

Колко мисли ми събуди!
колко същества във мен пробуди.
С колко стъпки по тавана
бягах от душата си пияна.

Сега съм малко уморен,
дори китарата не плаче
вече в мен.
Утихна всичко.....
И на сърцето
малко му се спи.....

Във не един живот
съдбата ще ни срещне...
И Някой иска го това.
Представления във Вечноста
-са много,
но актьорите сме точен брой.

И помня някъде във древноста,
/и нравите , и хората когато бяха лоши/,
че Ти погали ме с една сълза,
и никой нямаше въпроси.

Арената попива ми кръвта,
изчезва всичко без следа...
но най последно мислех си
за таз сълза........