Погледът към Делтата
на Дунав
откъм най-северния й ръкав
изгубен поглед
отсреща
са
вълнообразните височини
на Бабадаг
и Тулча, жълтите тръстики
безкрайно, там отляво
е морето
все същото море
и същото небе
отсам е Бесарабия
отсреща Добруджа
и този уталожен древен
Дунав
оттук
(и няма как да бъде иначе)
на юг е гледал Аспарух
когото никога не съм познавал
все същата земя
и същото небе
и същите вълнообразни планини
прераждането на
отсъстващата днес България
тук разликата
не е евтина легенда
нито осмислянето на историята,
нито дистанцията
на епохите
(тръстиките растат както тогава)
а само този липсващ поглед
и тази българска забрава