автор: jel

ЧОВЕК
Ти слаба,крехка си трева.
Аз мога със ръка да те погаля.
И да те стъпча мога със крака.
Каквото искам,туй да ти направя.

Тревата
О не позна във всичко,ти,човек!
Да,слаба съм и крехка съм трева,
ала знай,прободох аз земята твърда
и мога вятъра дори да издържа.
Полягам,да,и мисли,че съм победена,
но той над мене няма ,няма власт.
Макар и слаба,жилава съм,примка-
за пръстите ти мога да направя аз.
Затуй недей да стъпваш със обувки.
А по-добре,ме ти ,човече,погали.
И ме обсипвай нежно със милувки,
защото иначе,повярвай,ще боли.
И зарови ръцете си във мене,
за да усетиш мойта топлина.
Как пулсират,чуй ти,мойте вени,
и как поглъщат Божията светлина.
И ще те скривам,знай,кога врагът
те дебне,
от мене ще направиш ти колан,
на който меча си във битката да сложиш.
В хармония със Божия прекрасен план.