автор: miglena

Изгризах врата
в балонестата клетка
с масленопетролни стени
стичащи се по ръба на лъчите

Вместо балончето
аз се взривих
И
изгубени
в търсене на смисъл
въздишки се приютиха
в пазвата на гальовни метеорити
С
морските звезди
пропилените песъчинки
на мъртвородени мигновения
коленичиха пред нептуновия храм в бдение
Как
със сълзите на гайдата
раните по душата ти да промия
и с копринени надежди да ги зашия
когато вместо сърце магнитен игленик
тупти под ребрата ти, до едно на мястото си
о да, сега разбирам, та аз още не съм сътворена
А
потопът вече отброи
миропомазаните и Арарат
приветства новия човешки род
за Феите останаха незримите селения
и бебешките люлки на раждащите се мечти
Молитва
изгризва устните ми
от стаено непроизнасяне
но и без това оглушал е Всевишният
от грехопаднали Магдаленски химнове

Наново
ъглите на дома си
съграждам в ръбовете на лъчите