автор: ivomir

но моля те- не ми я вземай

Дори да съм внимателен, добър,
от време лошо - под чадър
е любовта ми -бреме-
но моля те- не ми я вземай.

Гледачка - случи се така-
с ръка докосна моята ръка-
от мъката в душата се уплаши,
а любовта предрече споглед страшен:

"След много нейни образи - съдба
виждам на дланта една черта;
живота белега си е оставил-
вижда него, теб забравя."

Студено стана там.
Станах. Тръгнах си от нея сам.
Но вярвах, че детето-нашата мечта
като съдба поставила е на дланта черта.