автор: vamp

Още по-неочакваното продължение на неочакваното продължение на историята за Ламбо и Ко. от " С четири копита и един клюн в града " .
Warning : Само за атеисти !

Сигурно тръпнете от нетърпение да разберете какво стана в бара. Само че, не съм аз човека дето може да ви разкаже. Така се сгънах от пукница, че и два тира да ме дърпаха за краката и ръцете, едва ли щяха да ме разгънат.
Ма как да не се талпираш. Първо, срещаш Господ, а преди това изобщо не си и допускал някаква минимална вероятност такава персона да съществува. Второ, установяваш че от заклет атеист се превръщаш във вярващ, т.е. обратното на заклет атеист. И трето, виждаш как на дансинга най-добрия ти приятел танцува блус с Господ, който незнайно защо се е въплътил в Памела Андерсън. И на всичкото отгоре дълбае с ръце по Божествения задник ...
Първите ми думи към бармана бяха:
- 15 шота "Ферари".
Когато след малко ги бях опънал и вече чувах как двигателя на Ферарито боботи тихо, се престраших и погледнах отново към дансинга. Към дуета Памела - Митко се беше включил и Наско. Освен това смело бе забил нос между гръдните Й обиколности.
- Още 15 "Ферари"-та.
Форсирах двигателя и излетях на втора.
На другия ден първото откритие като се събудих беше, че съм паркирал главата си някъде много далече от раменете. После установих присъствието на нечий топъл крак, опрян в моя. Тъкмо се чудех как съм я заковал тази девойка, когато ми направи впечатление гъстото окосмение на гореспоменатия крайник.
Леле, какво прави тази горила до мене !
Обърнах се наляво и какво да видя. На рамото ми сладко спеше Митака.
- Еее, нужно ли е да викаш така ? - прекъсна крясъците ми гласа на Наско.
След малко се показа и изуменото му от пукница лице иззад рамото на Митко. Винаги сме били близки тримата, но чак пък толкова та да се събудим голи в едно легло ...
- Уауу, каква невероятна нощ !
Тези му думи съвсем ме сковаха. Започнах мисловно да опипвам задника си за някакви следи от съвокупление. За радост, не установих никакви болежки. Явно не съм бил аз пасивния. В този миг до ушите ми стигна шума на течаща вода откъм банята. Едно много натрапчиво съмнение започна да се прокрадва в чутурата ми.
- Баси, такъв лют секс не съм обаждал досега ...- продължаваше си Насето. - Таз девойка ни спря тока направо. А как прилича на Памела само ...
- Ъъъ, искаш да кажеш, че тука на моето канапе, ние... тримата... сме изтърбушили... Памела...
Започнах неистово да се нуждая от поредната доза концентрат. Т.е. да си намеря Кон, който да ме Центрира право в задника.
- Хъ, ти спа като пън , ве гъз ! Ако знайш кво пропусна ...
Смехът ми се разля из стаята. Споходи ме такова облекчение, че без да се замислям разказах на Наско цялата история за Господ и преобразяването му в Памела. Пропуснах само за мерака Му да си тества отделителната система, но това едва ли щеше да я направи по-достоверна.
- Човече, ти добре ли си ? - попита ме той след известно мълчание.
Ако не беше спящото космато тяло между нас, сигурно би проверил как съм с температурата. А пък Митака продължаваше напук на всички звуци, които издадах да си похърква благо на раменцето ми. Тъкмо се чудех откъде да изчекна факти в подкрепа на теорията си, и вратата на банята се отвори. Само по пешкирче на кръста пред нас блесна с целия си блясък ... Джони Деп...
- Ъъъ, к`во прави тоз тука ... - смотолеви Насето.
Мене вече нищо не можеше да ме изненада. Първо, събуждаш се като теле, после се оказва че приятеля ти е мисирка, влизаш в схватка с блюстители на реда в този си добичи вид, едва не счупваш един човечец докато му правиш сърдечни масажи, фиркан до над рогата срещаш Господ и си говорите за акане в гащите, откриваш че Господ е Памела Андерсън, събуждаш се гол с още двама мъже в леглото, разбираш че приятелите ти са любили Бог. Та един Джони Деп в собствената ми баня ли ще ме стресне. Хааайде, моля ви се ...
Обърнах се към Наско и му казах тържествено:
- Насе, баш ми е драго да ти представя Господ !
- ТОВА МОЖЕХ И САМ ДА ГО НАПРАВЯ ! - погледна ме строго Джони Деп.
Насето се разкиска.
- Тоз ли е Господ, ве гъз ... хахахахахаха... Да стана краставица, ако тоз елемент тука е Бог ... хахахаха ...
След миг смехът му престана, а той самия изчезна. Гледах чаршафа, който го покриваше преди малко как бавно се свлича и си казах. Уау, като в "Междузвездни войни" когато се спомина Йода.
- Какво му направи ?
Не знам откъде я намерих тази смелост да задавам въпроси на Него. Май се превръщах във вярващ. Боже опази ...
- ЩЕ ТЕ ОПАЗЯ, КОГАТО ИМА НУЖДА. ВРЕМЕ Е ВЕЧЕ ДА ГОВОРИМ ПО СЪЩЕСТВО. ТУК СЪМ ЗА ДА ...
- К`во сте се развикали , ве ! - избоботи Митака и се протегна. - Знайте ли колко ми е лошо ...И к`ва е тази краставица до мене ? Малиии, както съм гладен, как ще я измоцам...
Вдигна я към зиналата си паст и тъкмо щях да го перна през ръката, когато откъм краставицата долетя пискливо гласче:
- Ко прайш ве, педеразин ?! Я да ма пускаш !! И си приплакни малко зъбките, че ши ми строшиш обонянието с този дъх ...
Митко замръзна с отворени кепенци и втрещен в краставицата.
- Ти чу ли го това ?- обърна се след малко към мене. - Тази ... този ... зарзават ми каза педераст ...
- Педеразин педеразин педеразин ... - настояваше зеленчука в ръката му. - А ся ме пускай, че ако продължаваш така да ме стискаш ши стана на таратор ...
Не можахме да чуем рецептата за лятна супа, защото Митко запрати зарзавата зад канапето.
- ТОЙ САМ ПОЖЕЛА ДА СТАНЕ КРАСТАВИЦА. АЗ САМО МУ ПОМОГНАХ.
- Какви ги плещи този ?! Кой е станал краставица ?! Да не съм пушил снощи !? От онази, арабската ?!... Не ми казвайте, че съм сънувал ... това с Памела ...Къде е тя?!
- НЕ СИ СЪНУВАЛ. ХУБАВО БЕШЕ. НДААА. СЕГА МАЛКО СЪЖАЛЯВАМ ЗА СОДОМ И ГОМОР...ВСЪЩНОСТ, АЗ СЪМ МОМИЧЕТО ОТ СНОЩИ.
Митко погледна мен, погледна Джони Деп. После отново мен.
- Аз ... ще повърна ... - и хукна към тоалетната.
Иззад канапето долетя тънко гласче:
- Искам и аз да повърнааа ... защо не могат краставиците да повръщаааат ...
- СТРАННИ НАВИЦИ ИМАТЕ ВИЕ ХОРАТА. АКАНЕ. ПОВРЪЩАНЕ. КАК МОЖЕ ДА ВИ ДОПАДАТ ПОДОБНИ НЕЩА. СУТРИНТА ГИ ОПИТАХ И ДВЕТЕ. НЕ МИ ХАРЕСА. ВИЖ СЕКСА Е ДРУГО НЕЩО. ХУБАВО Е ДА СИ ЧОВЕК ! КАТО СЕ ЗАМИСЛЯ ...
След около час, толкова трябваше на Митко и Наско да преживеят шока, се бяхме кюфнали на една маса в близкия ресторант. Чакахме си шкембе чорбите и заръките на Бог. Сервитьорките припкаха около нас и хвърляха палави погледи към Джони Деп. Той не им отстъпваше. Раздаваше щедри усмивки наоколо като една истинска холивудска звезда. Бе, голем мръсник се оказа наш Господ.
- НЕ СЪМ МРЪСНИК. КЪПАХ СЕ У ВАС. НАЛИ ТАКА НАРИЧАТЕ ПРОЦЕДУРАТА С ОНОВА НЕЩО ДЕТО ПРАВИ ДЪЖД ?
Бях забравил, че усеща мислите отправени към Него.
- Ъъъ, аз таковата ... исках само да попитам ... защо избра Джони Деп ?
- ИМАШ ПРЕДВИД ТОВА ТЯЛО ЛИ. ПО СЪЩАТА КАКТО ИЗБРАХ ПРЕДНОТО. ПРИЕМА СЕ ДОБРЕ СРЕД ХОРАТА. ПОНЕ ТАКА ПРОЧЕТАХ В ОНЕЗИ СТРАННИ КНИГИ С МНОГО КАРТИНИ И МАЛКО ДУМИ У ВАС. А СЕГА Е ВРЕМЕ ДА ВИ КАЖА ЗАЩО СЪМ ТУК. ИМАМ ЗАДАЧА ЗА ВАС. ТРЯБВА ДА ОТИДЕТЕ ДА ЗАНЕСЕТЕ ЕДНО ПИСМО ДО ... КАК ДА ГО КАЖА ... МОЙ СТАР ПОЗНАТ.

След още около час бяхме вече само тримата приятели. С пълни шкембета с шкембета, и потънали в униние. Джони Деп бе отпрашил с едната сервитьорка към квартирата да трупа впечатления. Там щели да изчакат другата да свърши работа и да се присъедини. Тя пък щяла да се обади на нейна приятелка ...и тя да се включи. Изобщо, мъка му е на канапето ...
- Вижте к`во ! - наруши тишината Наско. - Ако ще ходим на гости на Сатаната, да го направим както си требе. Нямам намерение да се изтипосам там пред онзи рогат добитък трезвен. Да цапнем по едно ... две ... три питиенца, а ?

Следва /евентуално/