/на Елица/
Мила ми дъще,
С копнеж ти разлистваш цвета на живота
и с нежни си пръсти разплиташ окови.
Под твоите мигли извори бликат,
да те пречистят, от грешките нови...
Уверено тръгваш по стръмни пътеки,
на пръсти се вдигаш да стигнеш звездите
в сърцето си носиш мечтите си леки
и литват към слънцето, греят в очите...
Лети моя птичке, за радост на мама,
животът е труден, но зная че няма
ти да отстъпиш пред бури и вятър
и като в някакъв смешен театър,
не ще да играеш измислена роля,
че ще успееш, с твоята воля
животът си хубав, ти да окичиш
с рози червени и да обичаш...
Вярвам във тебе, мила ми дъще.
С майчина нежност те силно прегръщам.
Дано си щастлива. Радост да грее.
С твойте успехи, ще се гордея...