Ти зрящ си и незрящ.Навярно.
Усещам остро твойте сетива.
Но как така не проумяваш
копнежа в мен.Как искам да летя!
Какво съм взела и какво съм дала?
Не се измерва полет във везни!
А искаш да ме сложиш на кантара.
С душата си ме чуй и погледни.
Изпий на глътки болката със мене,
Дори с ирония да е, я преглътни.
Тогава ще почувстваш ,че съм земна.
Но имаш ли очи за чувства ти?