автор: ru

Приятели много,
Душата една е.
За всички отново,
Тя се терзае..

Живота ни скапан,
един ни се дава,
и няма поправка,
няма измама..
Ни сесия нова,
ни ликвидация...
ни биха спасили
от тази касация..
Когато си имаш
приятели верни,
в живота окаян
намираш таверни..
откриваш пътеки,
макар и самотни,
които извеждат
душите сиротни...
И пак те опиват
илюзии сладки,
и пак се завръщаш
макар и за кратко,
в живота обратно,
където отново
сам се залъгваш
с илюзии голи...
...
Приятели много!
(За тях се терзае, Душата самотна!)
За Нея нехае Живота, сиротен!