Любовно-еротично дихание в брачното ложе
- Скъпи МойХу, в мига, когато се докоснах до душата ти, в мен заседна удивлението на възхищениието и чрез този миг животът ни понесе, за да стигнем до първия си меден месец. Но не е ли егоистично да се крием от човечеството, затворени зад дебелите стени на нашия "Оазис"?
- Да!
-От този миг скъпи, над нас изгря озарението, върху което не спирам да размишлявам. И двамата живеем в този миг, който е украшение на дните ни. Ти много пъти си ми казвал, че и при теб е така...
- Да!
- Чувствам се някак възвишена...Ах, Мо, ох, Ху...Всяка фибра на тялото ми е устремена към теб. Това преструктурира съществуването ми. Аз съм щастлива МойййХууу! Затова ли и ти често ми повтаряш, че се прекланяш пред мен?
- Дааааааа!
- Но аз и на себе си вече гледам по нов начин...Оххх...Ох! Често си мисля, че сънувам, а всичко е съвсем реално...Мили..
- Да?
- Но това Мо, е мъдрост, която на всяка цена ще трябва да споделиме с хората. Нали, скъпи?
- Да!
-Но трябва и да сме много вниателни, мили! Ти не познаваш махленската посредственост в България.
- Да!
- Еуфорията може да ни изиграе лоша шега. Да не избързваме с публичните изяви. Ето, обявихме годежа за Нова година и твоите подчинени богове разклатиха Земята, за да ни попречат... Чакай малко...да....добре!
- Да?
- Но не можем да се относяме към въпроса и само виртуално-съзерцателно, защото ще се отклоним от темата на първата ни брачна нощ...Да...да...да...
- Да!
- Но тук Мо, съм готова да дефинирам проблем. Готов ли си да те занимавам с праблеми в безпроблемното ни съществуване? Мили!
- Да!
- От една страна, скъпи, ние се откъсваме от споделяне на еротичния си опит с човечеството и така го правим нещастно, а , от друга страна, обричаме себе си на насладите като пълни егоисти. Но не ме тледай с този злобен поглед, скъпи! Не е това, което си мислиш...Обещай повече да не правиш така!
Да?
- Да!
- Как да примирим случайността в лицето на съвременното човечество и необходимостта от овладяване на еротичното като нармална екзистенциална потребност? Правилно ли се изразих?
- Да!
- Но това не е ли граница на сблъсък между личното ни щастие, застрашавано непрекъснато от колективното нещастие?
- Да!
- Но решението на тази колизия не се ли постига чрез дебелата орада на нашия дворец? Мо...Скъпи...Не си съгласен?
- Да!
- Не разбирам!
- Да!
- Ех, Мо! Ти винаги се шегуваш по някакъв невероятен начин, който неудържимо ме привлича към теб...
- Да!
- Не ме прекъсвай, ако обичаш! Ужасен си... Ох...
- Да!
- Ти си за това да се отхвърлят всякакви прегради, за постигане на тържеството на невинността?
- Да!
- Но трябва да отчитаме и факта, че живеем в епохата на Деградацията?
- Да!
- Но, Мо! Това чудо на любовно-еротичното, което преобрази живота ми, ме подтиква да го споделя с човечеството. Възторгът на удивлението отвежда възхитената ми душа в лоното на благодарността, а там тя гради храм на преклонениието за ...теб...ох, мили...за нас.
- Да!
- Но този храм побира и цялото човечество. Ние сме длъжни да му го дадем, както ти ми го даде на мен... Кажи:"Да!" МойХу!
- Да!
- но така ние ще променим характера на епохата, Мо?!
- Да!
- Щом хората заговорят на универсалния език на любовта...
- Да!
- Ах, скъпи.....Моля те...
- Да!
- Искам така да си говорим всяка нощ...
- Да?
- Истинско удоволсвие е да се разговаря с теб...
- Да!
- страхотен събеседник си...
- Да!
- Мо ... Мо! Обещай ми скъпи, нов дворец... Нали, мили...
- Даааа!
- Утре ще си купя нова шапка...Мойсей..Не си ли съгласен?
- Да!
Публикувано от hixxtam на 16.01.2005 @ 00:55:17