В памет на баба Руска
Искрице нежна прегоряла,
над чий ли взор блестиш сега?
Къде отлитна нежността засмяна?
Къде остана твойта доброта?
Чии ли устни нежно в мрака
Докосват твоето лице
И могат ли унесено да чакат
Да стоплиш с обич тяхното сърце?...
И могат ли до теб да се докоснат
Да чуят топлия ти глас?
Остана само споменът за тебе
И мъката по твоя сетен час...
Отиде си завинаги от нас
Не се сбогува, не успя да остарееш
На прага на отворена врата
Остана само вятърът да вее...