автор: ivomir

бързаме и... пропускаме толкова много красота

Душата ми плаче за сън,
за смърт ме моли живота...
Забравя за черното,
пропуска безмълвното-
смъртта е студ,
студът е смърт,
а праведното търсене
сред сивота потъва...
Потъва и потръпва,
а тялото изтръпва,
отронва се деня-
самотна капка от дъжда...