автор: lusinda

Сега ще ви разкажа нещо, което не знаех, че е възможно да ми се случи:)), не и преди да се случи... Някъде преди обяд беше. При мен дойде един слаб и източен като върлина млад мъж и докато говореше, ме гледаше втренчено и хипнотизиращо право в очите и почти без да мига. А аз не мога да не мигам:)))))) Опитвала съм - насълзяват ми се очите:))) И си мигам аз, още повече, защото той не мига... и си говорим и продължава да не мига, а аз вече с напрежение наблюдавам кога най-сетне ще навлажни склерите си и очаквам как всеки момент ще го направи.
И след около пет минути влиза една жена, възрастна, и вика:
- А, ти си бил тук...
А после се обръща към мен и ми обяснява:
- Той нищо, че е сляп, усеща хубавиците отдалеч:)))
На което аз зяпвам, и се вглеждам вече с друг поглед в очите на човека срещу мен... изкуствени или пък не... не искам да питам.. хубави очи са... само дето не виждат, а само се взират... мъчно ми е.
- Е, благодаря Ви за комплимента:) - казвам на /майката вероятно/ госпожата.
- Миличък, хайде да си тръгваме- и го хваща под ръка и излизат, а аз стоя и се дивя още повече... Знаех, че слепите развиват някои от другите си сетива по-добре от зрящите, но чак пък толкова:))))))))))))))))