автор: Hekasatae

Когато сложих в торбата си Надеждата,не я попитах колко дълго ще издържи завързана там.
Сама.С едно-едничко очакване.И една червена запалена свещ.Може би и с чаша вино.Да,и с разни натрапчиви мисли.
Ето,Надеждата не била сама.Даже никак.
Но-не,не!Да знаете само колко сама беше.Беше станала разкривена-като разтопената свещ.Студена,гаснеща,моя.Или,отново-не,беше станала пепел.Сива,лека и ничия.
И тогава,аз помня-тя оживя.Зарови дъха си някъде в торбата и се престори на умряла...Аз и повярвах.А тя ме осъди-да я дърпам и водя вечно след себе си.Че даже на рамо.
Това е .Надеждата на рамо.В торбата.С едничкото мое Очакване.И разни натрапчиви мисли.


*SPES-на латински,означава "надежда".