Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | На разсъмване от прозореца отсреща се показа бинокъл, зад който стоеше рошава мъжка глава. Явно подготвен от предишни свои наблюдения, той почти не помръдваше, гол и останал почти без дъх. Обектът на наблюдението му никога не затваряше щорите. Но чак сега, през септември, той можеше да поднови своето воайорство, завършило с приключването на учебната година в началото на лятото. Ученичката обичаше да си поспива до късно през ваканцията, а той трябваше да ходи на работа... Много пъти се бе опитвал да се доближи до момичето, което го привличаше неудържимо, но никога не бе пробвал да се запознае или заговори с него. Той просто се опиваше от миризмата на девойката, смесен с аромата на гъвкавото й енергично тяло. Заставаше зад нея, когато тя се нареждаше на опашка за някаква закуска, на път за училище и почти се докосваше до нея, изгарящ от желание да погали нежната извивка на шията й. Искаше да почувства и сладкия й дъх, но още не бе измислил начина, по който това би се получило.
Момичето бавно се протягаше пред огледалото, обръщаше се наляво-надясно, разглеждаше своето перфектно тяло внимателно от всички страни, търсейки несъществуващи дефекти. Взе от тоалетката си огледалце, за да се види и отзад. Прашките й стояха като на манекен, дупенцето й беше повдигнато, стегнато и сладко закръглено. Тя обаче явно не го харесваше особено и очевидно намираше нещо в него, защото се задържа обърната полустранично, гледайки се продължително, после и от другата страна, наведе се, а мъжът получи най-мощната си ерекция от пролетта насам и хвана бинокъла само с едната ръка.
Момичето започна да прави гимнастика. При енергичните му движения гърдичките му, доста добре развити, се откриваха и закриваха, подскачаха и люшкаха по един такъв начин, че устата на мъжа се изпълни със слюнка, а езикът му неволно описваше кръгчета и напрежението му достигаше вече връхната си точка. И когато девойката легна по гръб и започна да извършва движения с краката си, напрежението го отпусна и той глупашки-блажено усмихнат дочака края на упражненията, когато тя правеше котешко гръбче, а после изтегляше предната част на тялото си в невероятно еротична поза и точно в такта, с който той удължаваше изключителното си удоволствие.
Девойката грабна една кърпа и изчезна от полезрението му. Той бавно полегна на леглото си, още изпълнен с онази сладка нега, караща го да се чувства жив.
Вече в банята, момичето обливаше красивото си тяло с обилни струи вода от подвижния душ и още мислейки си за красивия мъж, когото виждаше всяка сутрин в огледалцето си да я наблюдава вече от половин година, се наслаждаваше на невероятното удоволствие, което той й доставяше с тайните си наблюдения и неволно насочваше струите в най-чувствителните си ерогенни точки. Другата й ръка галеше, опипваше, плъзгаше се така, както би го правила неговата. Със същата настойчивост, сила, нежност и мекота.
Достигнала своята фаза на унесеност, девойката полегна във ваната, струйките вода под водата мултиплицираха ефекта от движенията на ръката й, които се бяха съсредоточили в най-чувствителната точка, очакваща избухването на вече тръпнещото и стенещо, в полусъзнание същество. Моментът дойде, и само по полупритворените й устни и вече отпуснатото, но още потръпващо конвулсивно тяло, можеше да се разбере, че тя не спи.
Накрая шумът от преливащата през ваната вода я накара да скочи и набързо да се приготви за училище, като по пътя си отново щеше да бъде съпровождана от най-любимия си човек - воайорът.
Публикувано от BlackCat на 15.01.2005 @ 08:03:18
| Рейтинг за текстСредна оценка: 4.77 Оценки: 18
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Воайорът" | Вход | 5 коментара (10 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Мъж или жена го е написалRe: Воайорът от angar на 15.01.2005 @ 19:16:37 (Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | Мъж или жена го е писал този разказ? Когато описваш усещанията на воайора - сякаш го е писал мъж; когато описваш усещанията на момичето - сякаш го е писала жена! |
Re: за мнимите разстояния от estela41 (estela_41@yahoo.com) на 15.01.2005 @ 20:00:38 (Профил | Изпрати бележка) | Разказът е много правдив. Той не само пресъздава движенията на две души, не само подсказва споделеността на еротичните наслади, но и дава възможност да се постави един въпрос: възможно ли е разстоянието между телата да е мнимо, унищожимо от силата на желанието? Двамата в разказа изпитват истинска наслада от факта , че другият съществува. Те оплождат собствените си копнежи с въображението на несбъднатия сън, с навлизането в територията на фантазното. Дали осъществяването на това продължило толкова дълго желание няма да доведе до неговото унищожаване! Дали човекът не прави грешка, когато преминава бариерата, деляща света на мечтата от този на реалността. Човекът с бинокъла не само наблюдава момичето, той го измисля, сътворява аромати и допир, той се напряга като струна именно от този невероятно изпълващ го творчески процес. А тя може до пресита да усъвършенства упражненията, които доставят наслада и на двамата. И в тази игра няма граница на възжеланавето, защото няма постигане, защото изворът е ненапит. Но, ако познавам природата на човека, той рано или късно ще се изкуши и ще я напие, тя ще простене под влажните му устни, ще повторят това ...ново упражнение няколко пъти и ...той ще отправи бинокъла в друга посока. Към нови извори...с надеждата да си върне същата онази мъчително сладка тръпка. |
Re: Воайорът от vulchebnik на 15.01.2005 @ 20:29:06 (Профил | Изпрати бележка) | Разказан по един спонтанен начин-на разбираем език !Усеща се Аромата и Движението на ГЛАВНИТЕ ГЕРОИ!;)Това е ДОКОСВАНЕ!...А какво повече би желала авторката?:)-Докосна ме!Поздравления! |
Re: Воайорът от Donsky на 19.01.2005 @ 12:55:21 (Профил | Изпрати бележка) http://donsky.eu | Я, гледай ти! Интересен симетричен подход. Поглед на пръв план - "Совата не е това, което е..."
На втори план идва провокираното продължение на сюжета, което май води да сентенцията на О. Уайлд: "Единствено по лошо от недостигнатия идеал е достигнатия."
Поздравления! |
Re: Воайорът от ArtCook на 09.03.2005 @ 02:41:51 (Профил | Изпрати бележка) http://mail.open-net.biz/salisbury/ | Е, аз пък трябва да си призная, че не ми хареса. Нито като еротика, нито като история, нито като стил...
"Достигнала своята фаза на унесеност, девойката полегна във ваната, струйките вода под водата мултиплицираха ефекта от движенията на ръката й, които се бяха съсредоточили в най-чувствителната точка, очакваща избухването на вече тръпнещото и стенещо, в полусъзнание същество. Моментът дойде, и само по полупритворените й устни и вече отпуснатото, но още потръпващо конвулсивно тяло, можеше да се разбере, че тя не спи."
Тежко, с повторения, излишни прилагетелни и чуждици (мултиплициране?), този пасаж трудно може да създаде у читателя усещане за блаженство. Ритъма го няма, нито нежността на момента...
Съжелявам, но пък ми се прииска да съм искрен :) |
| |