автор: desiteneva

на татко,който е само мой и е един в Света

Години минаха. Все във борби.
Доказвахме със тебе теореми -
кое е правилно, кое не е,
но се измъчихме достатъчно без време.

Години минаха. Сега
далече аз от теб живея.
Но със душата си, о, татко аз разбрах
със тебе всъщност колко се гордея!

Гордея се за мъжкия урок,
със силата, която вля във мойте вени!
Разбрах, че любовта ти няма срок
и връщам се към тебе, че е време

да мушна пак в дланта ти яка
треперещата си момичешка ръка
и да усетя, как от вените ми, всяка
се пълни със желана топлина...

Сега аз зная - във живота,
не трябваше със теб да се делим
и да доказваме в коя посока
е правилно да се върви!

Знам, трябваше да се изгубим,
да стигаме до крайности дори.
Но днес, когато се събуждам
ми липсват твоите черти...

Завръщам се от много надалеч.
На моят път това е края.
Но всъшност, връщам се към теб!
Ти ще ме чакаш татко, зная!

23.03.03г.
Охсенфурт, Германия