автор: nadya

Събирам мигове откраднати от живота и ги подреждам бавно и старателно в чекмеджетата на паметта си.Някои са тъжни,други далечни,трети(най-малко на брой) щастливи.Не са много,но ми стигат...
Родена съм с първите цветя на пролетта в най- красивия и весел месец (поне за мен)април.Татко тайничко се надявал да съм момче,но в прекръстосването на гените нещо се объркало...Може би и затова все си падам по мъжките неща в живота.
Коварството на гените ми изиграха и друга лоша шега и като първо дете успях да наследя мутации с които цял живот се боря...
Една част от живота ми(тъжната)премина в операционните зали.Все още потрепервам и коленете ми омекват като ми замирише на хлороформ.Три пъти скалпела доизравнява краката ми и три пъти виках неволята докато прохождах и се връщах в живота.Опознах болката и физическата и духов ната...
Дълго чаках и моята щастлива звезда да се появи на небосвода,та и аз да се почувствам истински действителна и усмихната.Може би в болката, може би в състраданието,може би в чувствената ми душа(знам ли?) се родиха стихчета.Малки,нежни,обичащи,жадуващи надежда и глътка въз дух.Те бяха(и са)моят измислен свят,моето бягство,там се преоткривам и раждам отново.
Не знам защо и не знам как попаднах в необятното пространнство на нета.
Водена от лябопитството си отврях страниците...и срещнах Кирил,моят пси хоаналитик както тайничко си го наричам.Едно след друго стихчетата ми прелитаха в неговата поща.
По природа съм недоверчива и подозрителна и все се съмнявам,че това което правя не е най-правилното...
Изненадата дойде в последния ден на Коледа-малка зелена книжка с
нежно розови лилии и една приятелска ръка протегната за поздрав... в реалния свят.
На Коледа стават чудеса!