автор: desiteneva

И, ето днес , сама и уморена
аз идвам в храма, тъжна и добра,
пристъпвам плаха и ранена,
със много болка, с чувство на вина.

Пристъпвам бавно, тихо влизам,
заставам пред олтара свят
и чувствам се тъй малка, незначима,
а с толкова измъчена душа.

Събувам се и боса коленича
с разрошени от вятъра коси,
с раздрани колене и болки остри,
останали от детството следи.

Сама във храма - чувствена и няма
с разнищено от самота сърце,
пред тебе Господи заставам и се моля
с подпухнали, разплакани очи.

И две сълзи отронва тишината,
и те кънтят във сивите стени,
две сълзи - огледало на душата,
събрали мъката и моите вини…
13. 11. 1995 г.