автор: toti55

Не спя, но няма и да стана,
по гръб не мога да заспя -
броя мухите по тавана
понеже Слънцето изгря.

Припяват тихичко вълните,
лежиш до мене на калъч,
а Слънчо точно във очите
те гъделичка с палав лъч.

В съня си нещичко прошепна
и си в прегръдката ми пак,
усмихна се и леко трепна,
прехвърлила върху ми крак.

И да помръдна аз не смея,
и не издавам нито звук.
Дали наум да не попея?
Ти спинкай, скъпа. Аз съм тук.