автор: toti55

Небето изсветля, морето стихна,
а слънцето рекордите си счупи
и времето безпаметно притихна,
денят обратно шапката нахлупи.

Обичат си брега вълните малки
и всяка хлад му носи– самарянка,
и тънещи в нега и залъгалки
душите ни са някъде на сянка.

Свободни са, магнитни са телата,
с надежда търсят своя полюс само
и, ако ти си вътре във нещата
плюй на мида и хвърли през рамо.