ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД
Регистрация
 ХуЛитери:
 Нов: Darsy
 Днес: 0
 Вчера: 0
 Общо: 14243
 Онлайн са:
 Анонимни: 1282
 ХуЛитери: 0
 Всичко: 1282
 |  Колко живот имаме,
че да му се сърдим.
Едно босо небе стига за всички,
детството шляпа подире ни -
ненаиграло се,
ненакатерило се.
Просто безстрашно.
Въздухът ни теснееше
и подмамвахме слънцето
да ни забрави навеки в едно юлско утро,
невидими за себе си дори.
А сега като дете с размахани криле
нощта просветва в ръцете ти,
които тихо спят до никога в моите
в юлско лунеене.
Публикувано от BlackCat на 03.07.2026 @ 14:01:44
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
| "Джулай муунинг" | Вход | 10 коментара (19 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Джулай муунинг
от toti55 на 03.07.2026 @ 15:27:10
(Профил | Изпрати бележка) | С ягодов аромат,
на педя във времето.
Поздрави! |
Re: Джулай муунинг
от mariq-desislava на 03.07.2026 @ 22:12:46
(Профил | Изпрати бележка) | | Точно изречено.{} |
]
Re: Джулай муунинг
от snejenbor на 04.07.2026 @ 10:36:24
(Профил | Изпрати бележка) | | Аз знам че нищо не зная............философски размисли! |
]
Re: Джулай муунинг
от ole72 на 06.07.2026 @ 17:34:56
(Профил | Изпрати бележка) | | Хареса ми юлското люнеене! |
Re: Джулай муунинг
от mariq-desislava на 06.07.2026 @ 19:26:43
(Профил | Изпрати бележка) | | Измишльотините ми нямат край.:) |
]
Re: Джулай муунинг
от mamasha на 21.07.2026 @ 13:39:51
(Профил | Изпрати бележка) | Една прикрита усмивка, един спомен за детството, за онова прекрасно време, когато дори големият свят беше малък за мечтите му. Лирическата сякаш потъва в нежността и топлотата на мига, сякаш отдъхва от ежедневието. И точно заради това е готова да прости на живота за понякога грубите удари.
Поздрави, MD! Накара ме да се усмихна това твое стихотворение! Беще удоволствие да прочета.
(И, ако позволиш, една дребна забележка - оправи глаголното време във " Въздухът ни теснееше/ и подмамвахме слънцето /да ни забрави навеки в едно юлско утро,/ невидими за себе си дори". Цялото стихотворение е в сег. вр., само тук изведнъж използваш мин. несв. вр. Българският език не обича подобно необосновано смесване на времената и то в толкова кратък текст. Така че помисли - или всичко в сег. вр., или всичко в мин. вр.. Но това е само предложение и единствено ти ще решиш дали въобще да редактираш нещо, ти си авторът, аз съм само читател. И извинявай, че написах тази забележка тук, но не ми работи формата за лични бележки).
Още веднъж поздравление и благодарност за удоволствието да прочета това чудесно стихче!
Хубав ден, Царствена!!! |
Re: Джулай муунинг
от mariq-desislava на 21.07.2026 @ 20:17:13
(Профил | Изпрати бележка) | | Изобщо дори не съм забелязала, че е в различно време, но забележката е основателна.:) Радвам се, че такива усещания е сътворило непретенциозното ми текстче.{} |
]
Re: Джулай муунинг
от Markoni55 на 27.07.2026 @ 13:34:49
(Профил | Изпрати бележка) | | Толкова въображение имаш, когато подбираш думите. Толкова тови възможности им даваш! Невероятна си! Истинско удоволствие! |
Re: Джулай муунинг
от mariq-desislava на 27.07.2026 @ 21:51:13
(Профил | Изпрати бележка) | | За мен е удаволствие да прочета такъв коментар.{} |
]
Re: Джулай муунинг
от Markoni55 на 27.07.2026 @ 13:34:54
(Профил | Изпрати бележка) | | Толкова въображение имаш, когато подбираш думите. Толкова тови възможности им даваш! Невероятна си! Истинско удоволствие! |
Re: Джулай муунинг
от vlakant на 28.07.2026 @ 22:28:54
(Профил | Изпрати бележка) | | Страхотен поглед назад! С малко тъга и голяма усмивка! Браво! |
Re: Джулай муунинг
от mariq-desislava на 29.07.2026 @ 19:25:39
(Профил | Изпрати бележка) | | Прекрасно усетено.{} |
]
Re: Джулай муунинг
от libra на 04.08.2026 @ 21:23:22
(Профил | Изпрати бележка) | 'Животът понякога е черно-бяла графика, където бялото почти го няма или почти не се забелязва, защото се сляло с черното в тъмно сиво. Животът понякога е улица, по която върви една уморена от тъмните нюанси минувачка ...и т.н..'
стихотворението ти е хубаво, поезия |
Re: Джулай муунинг
от mariq-desislava на 05.08.2026 @ 20:29:42
(Профил | Изпрати бележка) | | Благодаря ти, за поезията.{} |
]
Re: Джулай муунинг
от Iskren32 на 20.09.2026 @ 14:22:04
(Профил | Изпрати бележка) | Много интересна образност – чувствата просто нахлуват в мен, докато го чета.
Отнася ме в света на лятото с детското безгрижие, когато душите ни са още леки, ненатежали от болката и мъката на живота, с одраните колене, смеха и пъпките от комари... а нощем в детските ръце просветва Луната като светулчица. Нека я пазим до края на дните си!
Благодаря ти Мария-Десислава, за това стихотворение! Беше удоволствие! |
Re: Джулай муунинг
от mariq-desislava на 20.09.2026 @ 21:35:08
(Профил | Изпрати бележка) | | Това е прекрасен коментар, всичко си разчел до последното чувство.{} |
] |  |
Начало
ХуЛитери
