автор: Oldman

Три жени вода наливат
и понасят във ведра.
Пътьом две от тях се хвалят.
Мълчалива е една.

Всяка чедото си хвали
и описва своя син.
Първа, думата отваря,
с другите се заговаря:

- Моят син незаменим е.
Толкоз силен и красив!
Цели планини повдига.
Нека е на мама жив!

Втората не изостава.
И тя хвали своя син:
- Като славей цял ден пее.
Леко с него се живее!

Трета, дума не обелва.
Носи тежкото ведро,
но синът ѝ го поема:
- Мамо, тежко ти е то!

Това, старец забелязва.
Бавно той след тях върви.
Разговорът техен чува
и си нещо сам мълви.

- Старче, нека ти отсъдиш,
кой е най-добрия син.
- Кой ли, старецът попитал.
Че аз виждам тук един?!

Той на майка си помага
и ведрото ѝ е взел.
Други синове не виждам.
Мисля, не съм ослепел...

30.06.2026 г.