автор: toti55

При`зава синьото на хризо`мера
и тара`линка нежно брези`стен,
и леко `срисва хладно траво`лера,
и сякаш цял се верин`тира в мен.

Там горе леми`тинжи сам са`яла,
а долу `плийса тихичко ти`мен,
пи`ела драво`линчи нежнобяла,
а аз съм просто... просто възхитен.


Който иска да си секне фантазията -
ето недодяланият вид на това,
което е искал да каже авторът.
:)

ЮЛСКО УТРО

И синьото във изгрева се буди,
примигва нежно от лъчите бриз
и леко сипе хлад на изумруди,
и ме изпълва с този си сюрприз.

Лети там албатрос със гордост цяла,
прибоят долу - тих и уморен,
вълни си шепнат с чайка нежнобяла,
а аз съм просто... просто възхитен.