автор: Oldman

Цял ден дудна ми жената.
- Да отидем на море!
Имах две-три хилядарки.
Аз реших, не са тъй малко!

Натоварихме колата,
взех жената и децата
и поехме към морето.
Свито беше ми сърцето.

Чувал бях за страхотии,
случващи се на морето.
Тъй говорят всички хора,
били на морето скоро.

Мой познат, със тен на потник
вчера ме разкандардисва:
- На жена не се уйдисва!
К’во са две-три хилядарки!

На плаж ходят будалите,
дето не ценят парите:
- Трийсет евро за шезлонг,
още толкоз за чадър.

И с масло да се намажеш,
доста скъпо ти се струва
Казваш си, не е за мен
и изнизваш се смутен.

Ако купиш сладолед,
станаха седемдесет.
В ресторанта ако влезеш,
през носа ще ти излезе!

Купиш си две шепи цаца,
и усещаш се прецакан.
Десет евро ще поискат.
А да спориш ти искаш.

Все пак, смяташ се възпитан,
но пред теб е ненаситен,
нагъл, тъп ресторантьор.
Ти си гладен и на зор,

А пък той лови шарани,
щото „Ден година храни“
и запретнал е ръкави
с мисълта да те ощави.

Там, поръчаш ли пържола
те оскубват чак до голо.
Щом погледнеш ѝ цената
и се хващаш за главата.

- „Мраморно“ било месото,
а говедото - елитно.
Брей, говедо ненаситно!
Не можа да се нахрани!

Ала има и шарани,
дето лесно той ще хване.
Даже за цена не питат.
На такива той разчита.

Чак тогаз човек разбира
никой що не пие бира:
- Просто гърлото те стяга
и към бира не посягаш.

Казваш: - Тез цени солени
май въобще не са за мене!
Тук и Илон Мъск дори
бързо ще се разори.

Намалиха ДеДеСе-то
за да ходим на морето.
В Гърция било по-скъпо,
Тук ний трябва да се къпем.

Постояхме два-три дни
и съвета ни реши,
че не е за нас морето.
Зареваха пак децата.

Пак запалих аз колата.
Взех жената и децата.
Във обратен път поехме,
и довиждане не взехме.

Минахме без бронзов тен.
Не ни трябва, според мен.
И така ни е добре.
Да го духа, който ще!...

29.06.2026 г.