автор: snejenbor

Затворени очи.Усещам две ръце два камъка опал
антени към душата ми.
И ти недозаспал в просъница измънкваш името на друга.
Обръщам се....призлява ми!
Не ми се вярва щом още си в леглото ми.

Избликва яд....Дотяга ми!
Броя до десет. Нека няма драми! Обичам те с душата на дете.
Това са дни години...
познавам те тъй както две и две и късно е за екшъни раздели
а и песен за любов
заченахме отдавна не сме я доизпели.