автор: snejenbor

Вя крилата пеперуда. Боже....колко беше луда!
С ярки багри над житата си развяваше полата.
Вейкаше се без компас лъчезарна все в екстаз.
Пролет лято есен зима тъй животецът премина
сред тузари бира ром ...скъпи яхти и шансон.

Тътен....трясък прогърмя. Дъжд ведро се в миг изля.
Хоп...просветна пропълзя лъч надежда пак изгря.
Стопли вехтата и плът уморена чак до смърт.
Радост! Ето ...наближих райските врати открих!

Глас издънно проехтя. Тя подскочи онемя.
Моля...я се отдръпни! Тук не ще ти провърви
и затръшна и вратата. Сбогом....махна му с ръката.
В сълзи с вик пое нататък по път трънлив красив...но кратък.

Младостта е мимолетна. Миг....сълза шега ти спретва.
Бързо шеметно отлита чашата недоизпита.
С нас се гаври и играе....суета мираж нехае.
Чужд и друг си в огледалото ..оплескано в петна е цялото.