автор: idan1

Буйна пролетна река
разсича го на две,
големият брат му ръка подава,
под сянката на планината,
той здраво на
краката си стои.

В зеленина разцъфнал,
в центъра - на патрона му
се паметник въздигнал.

Въздухът трепти от чистота,
над града бди
непристъпна крепостта.

Недалеч икона чудотворна,
смирено приема ни тъжбите,
вълшебна сила прочиства ни душите.

Традиция бяла
там се зародила,
свързваща в едно
любовта цяла.