автор: snejenbor

Сама...сама съм в тъмнината...но всичко всичко е във мен
и птиците и синевата бълбука ручеят с рефрен.
С криле на ластовица се завръщам в бащината къща там
където мама ме прегръща до портичката ни от чам.

Отскачам горе към звеездите където липсва този шок
от хора злостни и машини с ауспух бълващ като смок.
Сама съм даже и с капчука човъркащ рана от преди...
но си намирам лек с надежда дано по-скоро прегори.

Животът е в изкуството да надживееш
интриги бури и сплетни....
Накрая в стих да го изпееш.
Успял си значи и..... Бъди!