автор: lubotran

Може би само за утвърдените и възхвалявани от всички като "светила в литературата" писатели този въпрос изглежда излишен и глупав, защото отговор на него вече са дали по един или друг начин отзивите на издатели ,критици и най-вече бройката издадени екземпляри... А за всички останали писачи? Тези никому неизвестни ентусиасти които не щадят време и усилия за да съчиняват какво ли не и да го излагат по разни интернет форум - просто защото това им идва "отвътре" и не им дава мира докато не го споделят? Как стоят нещата при тях по този въпрос? Тъй като и аз самият се числя към тази многобройна група, ще се опитам да поразсъждавам на глас по темата.
Странно, но в началото когато плахо започнах да "пописвам", избирайки го като хоби за убиване на пенсионерската скука, аз не си задавах въобще този въпрос. А и нямаше защо. Тогавашните ми опити в това отношение бяха предназначени за развлечение на тесен кръг приятели. А те по "приятелски" не жалеха положителните оценки за ранните ми "творби" и така неусетно ме насърчиха да продължа с още по-голяма страст и ентусиазъм в тази насока. Но с течение на времето моето "творчество" така бурно избуя и достигна предела след който май че започнах да прекалявам с тяхното търпение. Все пак не всеки има "литературни" интереси и нагласа и ако някой (приятел или не) го засипва с новите си творби ежедневно, то нищо чудно да му дойде в "повечко". От все по-вялите им и кратки (хубаво, но тъжно...и тем подобни) коментари, постепенно започнах да усещам появата на една добре прикривана досада. Затова и престанах да ги занимавам с моите "шедьоври" (предполагам за тяхно голямо облекчение). Но понеже си харесвах писаниците и ми се струваше жалко да останат непрочетени от никого (с изключение на жена ми която нямаше къде да избяга), аз започнах да се изявявам по някои от литературните сайтове в интернет пространството. Това са виртуалните табла на които такива никому неизвестни ентусиасти като мен самия имат рядката възможноста да закачат на показ своите произведения. Споделяйки своите творби (мисли и чувства) с една значителна по брой на участниците група непознати, (но които все пак са хора с литературни интереси и влечения) ние изявяващите се автори се надяваме да намерим заинтригувани и разбиращи читатели и така донякъде придобиваме илюзорното усещане че "оставяме нещо на света". Поне аз виждам така нещата защо толкова много пишещи ентусиасти гравитират в тези виртуални общности (но в никакъв случай не твърдя че моето мнение е меродавно за всички изявяващи се "колеги").

Нека да се върненем на въпроса поставен от заглаввието на това четиво! - "Ставаме или не стваме за писачи?"

Повод за размисъл на тази теми ми даде коментар, направен за едно мое произведение от един участник в такъв литературен сайт. В това произведение изразявах личното си мнение (првилно или не), че преиграването със заплетени метафори и епитети не прави произведението "шедьовър". Явно с това бях засегнал нечий чувствителен нерв и его, защото последва обявяването ми за "комплексар" и този въпросен коментар. В него най-безцеремонно се твърдеше (като от "последна инстанция") следното: "Прочетох ти и нескопосания пасквил за халтурата. Не ставаш. Определено не можеш да пишеш. Намери си друга ниша за изява!.....". Да, това звучи като е едно доста категорично и безспорно обезкуражаващо мнение за нечие творчество. Но дали трябва човек да го приеме за "чиста монета" и да се вслуша в този "приятелски" съвет? Трябва ли да се засрами и преставайки (според някого) да се "излага" да захвърли перото защото "не ставал за това"?.......

Аз лично си харесвам писаниците (мислите и идеите които излагам) и искрено се надявам че може и да се намери в множеството прочели ги и някой на когото също да допаднат. Разбира се иначе не бих се осмелил да ги излагам на показ. Кой аввтор би направил това, ако е сигурен че никой няма да одобри написаното от него и го очаква всеобщ позор, излагане и порицание? Ясно че няма такъв и аз не съм мазохист и изключение от това правило. Така че личното ми мнение по този въпрос е че "ставам", затова пиша и ще продължаввам да пиша... А колкото до "всеобщото" мнението на читателите по този въпрос - то просто не съществува като такова понятие ("преобладаващо" - може би, но не и "всеобщо"). То е толкова относително и многообразно - колкото е и броя им (доколкото ги има разбира се). А и няма как да представлява една абсолутна величина или понятие измервано еднозначно със знак "+" или "-". Един ще разбере и ще му допадне написаното. На друг няма. Трети ще го претупа и ще махне с ръка че не го интерсуват въобще засегнатите теми.Четвърти направо ще се възмути и изригне в несъгласие...Пети ще направи нещо друго и т.н и.т.н..... Та нали затова пишем. За да излагаме нашия светоглед, какво ни вълнува и как виждаме едно или друго нещо от нашата гледна точка и ъгъл. А дали този светоглед и ъгъл ще съвпадне с нечий друг - това вече е нещо съвсем различно и напълно извън нашия контрол. Ние сме писачи а не богове способни да налагат това или онова на когото и да било. Ние можем само да предлагаме, споделяйки своя мириглед, мисли, идеи и т.н.- но нищо повече.....Добре е да не се вземаме много, много на сериозно и за такива каквито не сме. Ето защо въпросът - "Ставаме ли за писачи?" е един безсмислен и глупав за "пописващи" хора като нас. На този на когото му се пише си пише и ще продължава да го прави без да дава и пет пари дали според някой читател "ставал или не ставал за това".

Извинявам че Ви занимавах толкова дълго и нашироко с тази тема. Но какво пък, пишеше ми се - писах? Дали ще го прочетете и дали ще го одобрите или не си е ваш избор и право. Аз поемам риска да се изложа пред вас като "некадърен" автор на това четиво, а сега вие поемете своята отговорност на грамотни читатели за да го оцените "става ли или не става?"......(А оттам и ставам или не за писач?)